История

Географската наука в България се заражда като такава края на 19 век. За основоположник се приема професор Анастас Иширков, който има признати заслуги и за развитието на Университета като цяло и не случайно по-късно той е удостоен със званието академик. Милеейки за любимата му наука и нейната необходимост на българската интелигенция и на целия народ той прави всичко необходимо за онова време и усилията му се увенчават с основаването БЪЛГАРСКОТО ГЕОГРАФСКО ДРУЖЕСТВО на 09.11.1918 г. Седалището на дружеството е в Софийския университет. Това е рождената дата на наближаващото вече вековно съществуване научно дружество. Сподвижници на проф. Иширков и съоснователи на дружеството са били добре известните български географи-учени проф. Иван Батаклиев и проф. Жеко Радев. Първият председател на дружеството е бил проф. Иширков  /1918-1934/, след който дружеството се оглавява от проф.Батаклиев /1934-1945/. Под тяхно ръководство Българското географско дружество осъществява активна дейност не само в нашата страна, но то става известно и зад граница в Германия, Франция и други държави в Европа, благодарение на научната известност на неговите председатели.

След настъпилите обществено-политически промени в нашата държава редица научни сдружения бяха забранени, но БГД беше признато като дружество с позитивна дейност. Тогавашната регистрация и несъществените изменения в устава позволи да бъде избрано Настоятелство на БГД, състоящо се от 9 члена, при което председателите му са се сменяли през 4 години. От по-известните със своята научна и организаторска роля са били акад. Ан. Бешков, проф. Ил. Иванов, чл. кор. Ж. Гълъбов, проф. П. Пенчев и др. Както през периода до 1945 г. така и през периода до 1990 г. основните дейности на добре функциониращото дружество се заключават в организирането и провеждането на тържествени научни и юбилейни сесии, двустранни международни научни симпозиуми, научни конференции за географското образование и шест поредни национални конгреси на географите в България /от 1968 до 1989 г./. На конгресите освен организационните въпроси, с много по-голямо значение са били научните програми по конкретни теоретични и регионално прагматични изследвания на българските географи, по време на които са били изнасяни многобройни доклади базиращи се не само на изследвания на географи от академичните среди, но и от учителската колегия по въпросите на географското образование. Твърде важно е да се посочи, че на конгресите делегатското участие е представяло достиженията и вижданията на над 1300 членове на дружеството през различните периоди с най-голям брой от географската учителска колегия.

При цялостното функциониране на БГД значителна роля играе издаването на научни и научно-популярни книги, сборници и списания. Най-значимите научни издания бяха Известия на Българското географско дружество /от 1947 до 1992 г с над 20 тома/ и Проблеми на географията в България /от 1964 до 1978 г – 5 тома/. Издадени са два научни сборника /1959, 1986/ и са били списвани три научно-популярни списания: „Географски преглед”, „Страни и народи” и „География” /през различни периоди до 1993 г./. Още от самото основаване на дружеството беше създадена библиотека, в която най-наред са постъпили трудовете на основателите на дружеството. Библиотеката събра значителен фонд, но за съжаление при недобрите условия от материална база на дружеството през последните две десетилетия тя беше разпиляна. Не малко значение имаше и организираната лектория към БГД, на събранията, на която учени и учители изнасяха значими доклади постигнати при техните изследователски и преподавателски дейности.

След 1990 г дейността на дружеството беше затруднена, въпреки че през 1993 г Централното му ръководство бе заменено с по-млади учени на брой 11 члена с председател проф. Петър В. Петров /тогава доцент/ и заместник-председател ст.н. сътрудник Х. Борисов. Въпреки това дейността на дружеството постепенно залиняваше поради намаляващия интерес от страна преди всичко на ръководството и липсата на каквито и да било средства, тъй като не се събираше почти никакъв членски внос. В предишния период следва да отбележим, че дружеството беше субсидирано както от Министерството на просветата, така и от Съюза на учените / тогава Съюз на научните работници/, чийто колективен член беше и БГД.

През втората половина на 20-век БГД организира клонове, наричани филиали, в почти всички окръжни центрове на България, с членове предимно учители по география, повечето от които действаха твърде активно по места. След 1990 г. някои от тези филиали успяха при наличието на местен географски ентусиазъм да се регистрират като своего рода регионални Български географски дружества като някои от тях и по настоящем действат активно като например това в Кюстендил и др.  

С влизането в сила на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЗ) през 2001 г. всички организации трябваше да бъдат регистрирани съгласно постановките на този закон, като за целта се направят и съответните корекции в устава. По редица обективни и субективни причини това не беше направено и дружеството изпадна в състояние на прокурорска ликвидация. През 2012 инициативна група от представители на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и департамент География при НИГГГ на БАН започна действия за възстановяване на юридическия статут на дружеството. За целта беше разработен устав, който се основава на постановките на първия устав на дружеството от 1918 г. и е съобразен с изискванията на ЗЮЛНЦ. На заседание на инициативния комитет беше взето решение първия управителен съвет (УС) да се състои от пет души и временен мандат от шест месеца като през това време да се осигури възможност за възстановяване на членската маса на дружеството и да се организира общо събрание, на което да се избере редовен УС с мандат от четири години. За председател на временния УС беше избран проф. Петър Петров, който е последният изпълнявал тази длъжност преди 2001 г. В състава на временния управителен съвет бяха избрани още Стоян Недков, Боян Кулов, Александър Коцев и Десислава Полеганова. Регистрацията на новия устав и УС беше утвърдена 29.05.2014 г. с решение на Софийски градски съд Ф.Д. №389/2014.

Сред основните цели залегнали в устава на дружеството са:

•  Да спомага за научното развитие на всички направления на географската наука и развитието на географското образование в страната;
•  Да съдейства за изграждането на съвременна комуникационна среда между учените, организациите и институциите, развиващи научна,    управленска или професионални дейности свързани с географската наука;
•  Да популяризира в българското общество и в чужбина достиженията на българската географска наука, българското географско образование и сродните научни направления;
•  Да работи за утвърждаване на географията като професионално направление и като изучавана дисциплина в образователните програми на всички нива.

В резултат от работата на временния управителен съвет през периода от май до октомври 2014 г. бяха извършени всички необходими административни процедури свързани с регистрацията на дружеството и беше осигурена възможността за всички желаещи да се включат в неговата дейност като редовни членове. На 08.11.2014 г. в зала 256 на СУ „Св. Климент Охридски” беше проведено Общо събрание на дружеството, на което присъстваха 75 делегати от общо 87 редовни членове към тази дата. На събранието беше приет отчета на временния управителен съвет, беше избран редовен УС и емблема на дружеството. За председател на УС беше избран Стоян Недков, зам. председател Георги Железов, а за членове Марияна Николова, Климент Найденов, Красимир Стоянов, Ваня Стаменова и Димитър Атанасов.