Die Nordgrenze der Balkanhalbinsel

Penck, Prof. Dr. Albrecht. Die Nordgrenze der Balkanhalbinsel

Пенкъ, проф. д-ръ Албрехтъ. Северната граница на Балканския полуостровъ

---

Северната граница на Балканския полуостровъ

Северната граница на Балканския полуостровъ, по старъ обичай, се прокарва по течението на Сава и Дунавъ. Но тия две рѣчни протежение не сѫ раздѣлителни линии отъ първи разредъ, защото преминаватъ презъ еднна область: Сава и Дунавъ текатъ до Банатския проломъ презъ Панонския басейнъ и не го ограничаватъ. Земята южно отъ тѣхъ принадлежи сѫщо къмъ оградата на този басейнъ, както и словашката планинска мѣстность на северъ. Той не се намира подъ никакво влияние на съседното Адриатическо море. Климатътъ и флората му сѫ чисто срѣдноевропейски. Една климатическа и растително-географска граница се намира едва по-нататъкъ на югъ върху македонското теме, отъ което водитѣ текатъ на северъ къмъ Дунава, а на югъ къмъ Адриатическо и Егейско море. Това теме не представлява никакъвъ планински хребетъ, а една проста, при това лабилна водораздѣлна линия, която преминава напрѣчно презъ планински хребети. Сѫщо и долни Дунавъ, отъ Банатския проломъ до Черно море, тече презъ едно единно пространство, презъ Мизийския басейн, който се вмѣстя по сѫщия начинъ между Трансилванскитѣ Алпи и Балкана, както равнината на По между Алпитѣ и Апенинитѣ. Въ всѣки случай този басейнъ се разпада на две части: българската столова земя на югъ и румънската низина на северъ. Нѣщо подобно се срѣща и въ Панонския басейнъ; отъ Буда-Пеща нататъкъ Дунавъ има сѫщо единъ планински брѣгъ отдѣсно и единъ низъкъ брѣгъ отлѣво и това различие не е прѣчило никога да се съмняваме въ единностьта на басейна. По своята природа Мизийскиятъ басейнъ е, както и Панонскиятъ, една частъ отъ срѣдна Европа. Едва южно отъ Балкана добиватъ значение срѣдиземноморскитѣ влияния. Заедно съ македонското теме Балканътъ образува една естествена, преминаваща отъ Дринския къмъ Бургазкия заливъ северна граница на Балканския полуостровъ. Обичайното ограничаване чрезъ Сава и Дунавъ до Банатския проломъ е старата австрийска военна граница, която следваше по-нататъкъ по Банатската планина и Трансилванскитѣ Алпи и напущаше Мизийския басейнъ, който оставаше въ Турция, поради което този басейнъ, взетъ въ неговата цѣлость, е бивалъ свързванъ често пѫти съ Балканския полуостровъ. Наистина, въ народностно отношение той не единенъ, както и Панонскиятъ басейнъ. Но колко слаба е тукъ народораздѣлителната сила на Дунава, това се вижда най-добре отъ факта, че двата тукъ живѣщи народа сѫ промѣняли своитѣ мѣстожителства. Славянитѣ сѫ дошли отъ северъ, румънитѣ отъ югъ, и еднитѣ и другитѣ сѫ преминавали Дунава, за да стигнатъ до днешнитѣ си мѣстожителства.

При отдѣляне на полуострови отъ материкъ, при различаване на трупъ отъ членове, на което Карлъ Ритеръ отдаваше значение, не би трѣбвало да се водимъ само отъ неопредѣлени линии, не и отъ дадености, като рѣки и планински хребети, които правятъ възможно едно удобно прокарване на граници, а трѣбва да се стремимъ да отдѣляме една отъ друга природни области. Само така бихме постѫпвали въ духа на първомайстора на нѣмската география, който искаше да подѣля земната повърхность споредъ функциитѣ, които изпълняватъ отдѣлнитѣ ѝ части. Тѣзи функции намиратъ своя най-чистъ изразъ въ климата и растителностьта, и то въ течение на историята, което Карлъ Ритеръ имаше на първо мѣсто предъ видъ и по такъвъ начинъ насочи географията по единъ особенъ исторически пѫть.

Проф. д-ръ Албертъ Пенкъ, Берлинъ

---

Към съдържанието на статията/ Access to the full text of the article