Die eiszeitliche Schneegrenze auf der Balkanhalbinsel

Louis, Priv. Doz. Dr. Herbert. Die eiszeitliche Schneegrenze auf der Balkanhalbinsel

Луи, частенъ доцентъ д-ръ Хербертъ. Снѣжната граница въ Балканския полуостровъ презъ ледниковия периодъ

---        

Снѣжната граница въ Балканския полуостровъ презъ ледниковия периодъ

Цѣлостна представа за дилувиалното заледяване на Балканския полуостровъ се добива най-добре чрезъ съставяне на карта отъ изохипси на дилувиалната снѣжна граница. Даннитѣ за височината на снѣжната граница, които даватъ многобройнитѣ изследвачи за следитѣ на дилувиалното заледяване на Балканския полуостровъ, сѫ не току така за приемане, защото отдѣлнитѣ автори отчасти работятъ съ различни понятия за снѣжната граница. Затова по-напредъ е необходимо едно обсѫждане на това понятие. Това обсѫждане довежда до следната дефиниция за климатическа снѣжна граница, сгодна за по-общи общи сравнения: тя е онази реална снѣжна граница на една область, която отговаря на едно срѣдно локално-орографско благаприятствуване за образуване на ледникъ при срѣдно изложение на слънчево огрѣване.

Следва да се даде едно съгласувано обяснение на всички данни върху ледниковитѣ следи на Балканския полуостровъ и съседнитѣ области на Югоизточнитѣ Алпи, Южнитѣ Карпати и Западна Мала Азия, съ цель да се опредѣлятъ по възможность повече височинни пунктове на климатическата снѣжна граница на вюрмското ледниково време. Съ помощьта на тѣзи пуктове е съставена тукъ приложената карта.

Отъ тази карта се добиватъ следнитѣ заключени: Височинитѣ на вюрмсколедниковата климатическа снѣжна граница на Балкански полуостровъ сѫ извънредно различни. Те се колебаятъ между 1300 м. на Орьенъ и 2300 м. въ Пиринъ и Олимпъ, значи, цѣли 1000 м. на 400 клм. разстояние. Наклонътъ на повърхнината на снѣжната граница не върви предимно на северъ. Такъвъ е случая само въ севернитѣ области на вѫтрешнобосненскитѣ планини и на северъ отъ Родопитѣ. Въ всички други части влиянието на географската ширина върху положението на повърхнината на снѣжната граница не се чувствува. Изохипситѣ отговарятъ по много по-очебиющъ начинъ на разпредѣлението на водата и сушата и на голѣмитѣ орографски форми, разбира се не симетрично.

Надлъжъ по цѣлия адриатически брѣгъ на Балкански полуостровъ повърхнината на снѣжната граница се наклонява, както се знае отъ отдавна, отъ вѫтрешностьта на сушата къмъ морето. Най-голѣмиятъ градиентъ отъ 10 ‰ на Балкански полуостровъ води отъ Дурмиторъ до Никшичъ, значи направо срещу влиянието на географската ширина отъ северъ къмъ югъ. Най-малката височина на снѣжната граница е пакъ не далече отъ адриатическия брѣгъ, но на политѣ на брѣговитѣ високи вериги, а на италианския брѣгъ навсѣкѫде дилувиалната снѣжна граница е по-висока, отколкото на балканската страна.

На източната страна на гръцкия полуостровъ дилувиалната снѣжна граница не слиза никакъ къмъ морето. Адриатическиятъ изтокъ-западенъ наклонъ на повърхнината на снѣжната граница се установява повече чрезъ отношенията въ Пиринъ, Олимпъ и Парнасъ до самия брѣгъ на Егейско море. Трѣбва да смѣтаме, значи че въ западната частъ на Егейската область е максималната височина на снѣжната граница презъ дилувиално време.

Явно е, че едно силно едностранно валежно разпредѣление, предизвикано чрезъ господствуващитѣ западни дъжноносни вѣтрове, е упражнило решаващо влияние върху височината на дилувиалната снѣжна граница.

Разпредѣлението на валежитѣ зависи въ подробности отъ взаимодействието между дъждоноснитѣ вѣтрове и релефа. Затова въ Крайненското снишаване въ планинската ограда на Адриатическо море изохипситѣ на снѣжната граница значително се отбиватъ къмъ изтокъ. Твърде ясно се образува вдаденъ ѫгълъ на повече отъ 100 км. въ Дринския заливъ и сѫщо въ високостърчащитѣ вериги на Албанския Епиръ. Тѣзи факти ни рѫководеха и тамъ, гдето опредѣляващитѣ пунктове на дилувиалната снѣжна граница сѫ рѣдки, напр. въ Панонската низина, между Пелопонесъ и Критъ и въ Западна Мала Азия.

Най-низко положение дилувиалната снѣжна граница е имала въ Фриаулъ и около Которския заливъ, значи, въ ония изложени на западни вѣтрове заливи въ Адриатическитѣ планински рамки, гдето днесъ сѫщо падатъ най-много валежи въ цѣлата область. Най-високо е била дилувиалната снѣжна граница надлъжъ по гръцкия източенъ брѣгъ, гдето днесъ е най-сухата область на Балканския полуостров. Дилувиалната снѣжна граница хармонира напълно съ днешното разпрѣделение на валежитѣ. Това показва, че дилувиалното разпределѣние валежитѣ трѣбва да е било подобно на днешното. Ето защо нѣма нужда като Маулъ да заключаваме отъ на изтокъ издигащата се дилувиална снѣжна граница по гръцкия източенъ брѣгъ за сѫществуването въ вюрмско ледниково време на Срѣдноегейска суша. Филипсоновитѣ наблюдения напротивъ говорятъ за сѫществуване на Егейско море въ вюрмско ледниково време. За окончателното разрешение на този въпросъ е необходимо точно глациалморфологично изследаване на Западна Мала Азия.

Колко по-низко е била вюрмско-ледникова снѣжна граниза спроти днешната, за съжаление не може да се каже, тъй като вѣроятно никой връхъ на полуострова не достига днешната климатическа снѣжна граница. Въ Североалбанскитѣ Алпи напр. трѣбва да е надъ 2500 м. височина, понеже иначе непременно щѣха да се образуватъ на нѣколко запазени мѣста ледници. Тъй като дилувиалната снѣжна граница тукъ е била на 1700 м., то нейното по-низко положение спроти днешната снѣжна граница е било повече отъ 800 м., азъ го оценявамъ на 1000 м. Това не може да се обясни само съ увеличаване на валежитѣ безъ значително понижаване на температурата.

Нито една планина на Балканския полуостровъ не е надхвърляла съ 1000 м. дилувиалната снѣжна граница. Затова размѣра на заледяването е билъ навсѣкѫде малъкъ. Все пакъ на нѣкои мѣста сѫ се образували значителни долинни ледници; и то изобщо тамъ, гдето планината е била около 500 м. по-висока отъ дилувиалната климатична граница, именно въ Прень-планина, Орьенъ, Черногорскитѣ високи планини, Североалбанскитѣ Алпи, Корабъ и Шаръ, Олимпъ, Пиринъ, Рила и Южнитѣ Карпати.

Подобно опредѣляне на дилувиалната снѣжна граница позволи въ нѣкои случаи отъ неравномѣрния ходъ на тази граница да се заключава за следледниковитѣ движения на земната повърхнина. Такова нѣщо има въ северната частъ на Гриба-планина въ Албанския Епиръ, гдето има издигане надъ 100 м. Може да се приеме съ сигурность едно следледниково издигане отъ най-малко 200 м. въ Коритникъ и Джалица и Люмѫсъ въ Североизточна Албания¹).

Д-ръ Х. Луи, Берлинъ

¹) Навсяѣкѫде подъ „дилувиална снѣжна граница“ трябва да се има предъ видъ само вюрмската.

---

Към съдържанието на статията/ Access to the full text of the article