Territories and Identities in Central, Eastern and Southeastern Europe (Edited by V. Mihaylov). Instytut Geopolityki, Częstochowa, 2014, 364 pp.
Полският Институт по геополитика издаде ангоезичната книга „Територии и идентичности в Централна, Източна и Югоизточна Европа”. Тя е създадена по инициатива на българския географ д-р Валентин Михайлов, редактор на изданието.
Публикацията съдържа оригинални изследвания на учени от Полша, Русия, България, Украйна, Гърция, Австрия и Румъния. Свои разработки представят общо 23 утвърдени и млади учени, работещи в сферата на културната и политическата география, политологията, социологията и международните отношения. Показателно за нивото е участието на значими имена на съвременната география и политология като Дмитрий Замятин, Владимир Стрелецки, Збигнев Рикел, Йежи Рунге, Петер Йордан, Андрей Макаричев и други.
Няколко самостоятелни глави в книгата са дело български географи: „Съзнанието и идентичността на човешките общност в геопространствен аспект – интердисциплинарна област на развиващи се идеи, подходи и изследователски перспективи” и „Териториалното съзнание като компонент на идентичността на националните и етническите общности” с автор Валентин Михайлов. Вилиян Кръстев представя разработката „Туристическият образ на мястото”, Марин Русев и Айсун Авджиев – „Геополитическото положение – индикатор за геополитическата идентичност на Турция”.
Допълнителен плюс на книгата са 20 фигури и 20 таблици, които успешно обобщават и визуализират ключови тези в текстовите анализи.
Книгата обхваща пет раздела. Първият от тях представя изследвания по избрани проблеми от теорията и методологията на териториланата идентичност в бившите социалистически страни. Критично са разгледани водещи, подходи, концепции и понятия в тази сфера като постмодернизъм, структурализъм, конструктивизъм, постколониализъм и др. и приложението им в трудовете на западноевропейски, американски и руски учени. Освен това читателят има възможност да се запознае с теоретични концепции и дефиниции на различни понятия в областта на териториалното съзнание и идентичност, разработени от авторите на първия раздел.
Следващите части на книгата представят емпирични изследвания, разкриващи сложните връзки между власт и пространство, география и история, културна идентичност и политика. Изследванията на тези отношения засягат различни пространствени равнища. Същото се отнася и за проблемно-тематичния аспект на отделните глави. Част от тях са посветени на образи и перцепции за географски пространства и обекти от сферата на европейската интеграция, международните отношения, туризма, геоикономиката, функциониращи в общоевропейски мащаб или засягащи страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. На равнище национални държави интерес представляват главите, посветени на различни проблеми на етническата, конфесионалната, културната, геополитическата, регионалната идентичност на страни като Русия, Украйна, Полша, Турция и Румъния. Най-голям брой от главите са посветени на въпроси на идентичността на равнище региони и градски агломерации, напр. Закарпатския регион, Рибнишката агломерация в Южна Полша, Горна Силезия, приграничните региони на Русия и Украйна, големите градове на Румъния и др.
Класическите теории на регионалното развитие отдават внимание на т.нар. твърди фактори като природни условия и ресурси, стопанска специализация, развитост на инфраструктурата, достъп до пазари, жизнен стандарт и др. Част от авторите на колективната монография акцентират и върху значението на т.нар. меки фактори като субективната самоидентификация, регионалните стереотипи и възприятия на своето място/регион/страна в географското пространство и в проектирането на отношенията с други териториални общности. В теорията на както на социалната география, така и на международните отношения, социологията, културната антропология, именно тези фактори се възприемат като все по-важни в териториалното развитие. От една страна, това засяга пост-социалистическата трансформация на източноевропейските страни, като възраждането на националните и регионалните идентичности има най-драматични последици на територията на бивша Югославия, някои страни и региони от бившия Съветски съюз (Нагорни Карабах, Приднестровието, Украйна и др.). От друга страна, книгата показва редица примери за това как териториалната идентичност на населението на ниво региони, административно-териториални единици и селища играе все по-голяма роля в администрирането на териториите, културния живот, развитието на туризма.
Както подчертава редакторът на изданието, териториалното съзнание и идентичност ще продължи да бъде реален фактор за бъдещите процеси както на интеграция, така и на дезинтеграция на международни структури и национални държави. Затова и колективната монография „Територии и идентичности в Централна, Източна и Югоизточна Европа” представя общите усилия на международния авторски колектив за популяризиране на избрани теоретичи и приложни изследвания по тази високо актуална тема.
Книгата „Територии и идентичности в Централна, Източна и Югоизточна Европа” има не само научно и образователно значение. Част от тезите на нейните автори намират пряко приложение в сфери като геополитиката, международните отношения, регионалната политика, туристическия маркетинг и др.