Биогеография и природен капитал на България

Излезе от печат книга на проф. д-р Асен Асенов.

Монографията „Биогеография и природен капитал на България“ дава ясни амбиции да заеме място сред представителните научни издания в Декадата на географията 2020–2030. Тя предлага аналитичен географски поглед върху съществени за условията на България пространствени и времеви закономерности и зависимости във възникването, разпределението и разпространението на живите организми и на техните съобщества. Интердисциплинарна в своя фокус, книгата синтезира сериозен фактологичен материал в анализа на присъщите за българското географско пространство особености във възникването и формирането на ареалите, структурата на флорните и фаунистичните елементи и в актуалната научна интерпретация на присъствието на ендемити, субендемити и реликти. Монографията има определен приносен характер в осъвременяването на номенклатурата на флористичните и фаунистичните таксони, подкрепено с изчерпателно представяне на фитосоциологичните таксони с авторските им имена.

Отличителен е авторският географски анализ на хоризонталната и височинната зоналност на биотичните съобщества в България, в основата на който стои дългогодишният практически опит и впечатляващата приемственост в надграждането на генерираните научни резултати на автора. Проследени са зоналните растителни съобщества и тяхното поясно разпределение въз основа на изчерпателен преглед на наличните синтаксономични изследвания за България, подкрепени с данни от сродни изследвания на територията на съседните балкански страни. Отделено е специално място на наблюденията върху инвазивните растителни видове, които с необходимата конкретика по отношение на географските референции, са включени в характеристиките на биогеографските райони. Със същата задълбоченост са проследени фаунистичните особености в зоналното разпределение на видовете и тяхната поясна структура във връзка с растителните съобщества.

Закономерно място в структурата на този обзорен труд има прегледът на съществуващите ботанико-географски, геоботанически и флористични, зоогеографски и биогеографски регионализации на България. Своето достойно място сред тях намира биогеографската регионализация на автора, основаваща се на еколого-физиономичния биомен подход, предложена и защитавана от него с последователност в серия публикации. Същата регионализация подчинява организацията на представените в текста биогеографски провинции и райони. Тук специално внимание заслужава уточняването на граничните характеристики между биогеографските райони – Дунавската равнина и Предбалкан, Източно Старопланински и Тунджански, производно на анализа на съвременни изследвания върху флората, растителността и зооценозите. Надграждаща роля в книгата има въвличането в анализа на почти всички синтаксони, определени за България, както и вероятностното присъствие на други, използвани при характеристиката на част от защитените местообитания, включени в том 3 на „Червената книга на Република България“ (2015). Важен актив е осъвременяването на разбирането за определени ендемични таксони и видове с консервационна значимост. Биогеографското природно наследство е анализирано чрез всички категории от Закона за защитените територии в България, Закона за биологичното разнообразие, наред със значими месторастения и орнитологично важни обекти.

Авторът предлага своя интерпретация на логичната връзка между биогеографските закономерности, ползите за обществото и съвременните усилия за тяхната адекватна капитализация и устойчиво управление на наличния (географски дефиниран) капитал. Книгата има определена роля в популяризирането на термина „природен капитал“. Авторът подчертава мнението си относно значението на класификационната система „EUNIS“ като ценен инструмент, благоприятстващ хармонизирането на научните изследвания и резултатността в проучванията в полето на биологията, екологията и географията. Сред най-ценните достойнства на книгата е литературният подбор към всеки от поставените от автора тематични акценти, както и систематизацията, вкл. хронологична, на научните изследвания с флористичен, фаунистичен, биоценологичен и ландшафтно-екологичен характер, в актуална връзка с тази така перспективна, в контекста на протичащите природни промени и на техните пространствени измерения, интердисциплинарна биогеографска наука. Книгата има потенциалът да бъде настолен източник на информация за природо-научна специализирана аудитория, благодатна основа за формиране на ново познание в образователна среда и ценен актив за трансдисциплинарни усилия в опазването, планирането и управлението на българското географско пространство.

 ***

Асен Иванов Асенов е роден на 17.09.1960 г. в гр. София. Средното си образование завършва в 7-мо СОУ „Св. Св. Седмочисленици“ в София през 1978 г. Висше образование завършва през 1985 г., като защитава дипломна работа под ръководството на професор Диню Канев в катедра „Геоморфология и картография“ на Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Придобива квалификация като географ, физикогеограф, геоморфолог и картограф, учител по география в ЕСПУ, с втора специалност история. На 01.02.1986 г. е избран за асистент в катедрата „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ и последователно заема длъжностите старши асистент от 1989 г., главен асистент от 1992 г. и доцент от 2012 г. През 2011 г. защита дисертация за придобиване на ОНС „доктор“  на тема: „Биоразнообразие на община Сатовча“, а през 2020 г. е избран за професор в катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“, на която е ръководител от 2018 г. Чете лекционни курсове на бакалавърско ниво по Биогеография, Защитени природни обекти в България, Природна география на континентите, Околна среда и природни ресурси и Управление на горските ресурси в България, както и в магистърска програма „Ландшафтна екология и природен капитал“, където чете лекции по Природен капитал, Хабитатно разнообразие и Методи за оценка на екосистемните/ландшафтните услуги.  Специализирал е в МГУ – Москва и университета в Саарбрюкен – Германия.

Научните му интереси са насочени към пространствено-времевите  проблеми на биогеографията, теорията на биоразнообразието и природния капитал, устойчивото развитие и екосистемните/ландшафтните стоки и услуги. Автор е на няколко университетски учебника и монографии и е автор и съавтор на повече от 130 научни публикации. Участвал е в редица университетски, национални и международни научни проекти и експедиции в Гарвалските Хималаи, Памир, Кавказ и Алпите.  

Асен Асенов участва в дейността на Българското географско дружество, Асоциацията на професионалните географи и регионалисти и Съюза на учените в България – секция биология. В периода 2017 - 2021 г. е главен редактор на Годишника на СУ „Св. „Климент Охридски“, книга 2 – География, с ISSN 0324-2579 (print) и ISSN 2535-0579 (online). Главен редактор е на монографията „Биоразнообразие на „НП Рила“ (2015 г., ISSN: 978-619-90533-3-1). Участва в редакционната колегия на сборника с доклади, изнесени на международната научна конференция "Sustainable mountain regions: make them work", проведена в периода 14-16 май 2015, в Боровец, България.