Българско участие на 8-ма Паневропейска среща на заинтересованите (PESC-RESPIN) в Брюксел

В седмицата от 10 до 13 март 2025 г. в гр. Брюксел, Белгия се състоя Осмата Паневропейска среща за консултация на заинтересованите страни към IPBES. Тазгодишното издание на срещата бе организирано съвместно от екипите на eвропейския проект RESPIN (REinforcing Science-Policy INterfaces for integrated biodiversity and climate knowledge and policies), eвропейската програма Biodiversa+ и европейската мрежа на IPBES – ECA Network.

Обща информация и участници:

Централна тема на срещата бе интеграцията между познанието за биоразнообразието и климатичните промени в най-общ смисъл. Също така изпълнението на глобалните политики за адаптиране към климатичните промени и смекчаване на негативните последици от тях, възстановяването и опазването на биологичното разнообразие, залегнали в Парижкото споразумение на ООН (2015 г.) и Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал (2022 г.).

По-конкретно програмата на форума бе насочена към взаимодействието между двете платформи, IPBES и IPCC, изграждането на капацитет за тях в Европа и Централна Азия, ангажирането на различни сектори и заинтересовани страни в употребата на научното познание по двете теми, вкл. вземането на информирани решения за управлението на околната среда. Представени бяха структурите на двете платформи и различните възможности за участие като експерти в изготвянето на тематични доклади. Специално внимание бе обърнато на двата доклада на IPBES - Transformative Change Assessment и Nexus Assessment, които бяха одобрени от държавите членки на 11-та Пленарна сесия на IPBES в Намибия през декември 2024 г.

Общо 115 участници от различни държави в Европа и Централна Азия, сред които Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Германия, Грузия, Дания, Киргизстан, Португалия, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Таджикистан, Унгария, Франция, Швейцария споделиха опита си от различни роли на експерти, координатори и доброволци.

България бе представена от общо осем души – двама организатори и шестима участници. В срещата участваха националните координатори от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – г-жа Калина Стоянова (IPBES) и г-жа Ивона Грозева (IPCC). Четирима експерти физико географи (специализиращи в областта на екосистемните услуги и климатичните промени) се включиха активно в паралелните сесии за IPBES и IPCC. Сред тях – гл. ас. д-р Христина Проданова и ас. Ваня Стойчева (НИГГГ-БАН) по темите за IPBES, проф. Емил Гачев и проф. Петър Ножаров (ИИКАВ-БАН) по темите за IPCC.

Снимка 1 (от ляво надясно): Ева Славов (Pensoft Publishers/RESPIN project), Калина Стоянова, Ваня Стойчева, Христина Проданова, Емил Гачев и Петър Ножаров 

Българско представяне:

Българският научен и практически опит по свързаните с IPBES и IPCC тематики бе представен в програмата посредством два основни начина – чрез постери и участие в панелна дискусия.

Постерна сесия:

На 10 март 2025 г. (понеделник) в рамките на постерната сесия бяха представени два постера по тематиката на климатичните промени (IPCC) и екосистемните услуги (IPBES).

• Постер със заглавие “Atmospheric circulation changes and their impact on some climatic elements in the area of the Balkan Peninsula” с автор Петър Ножаров.

Постерът интегрира информацията от три научни статии (Nojarov 2021, Nojarov 2022, Nojarov 2023), отразяващи промените в атмосферната циркулация в района на Балканския полуостров в резултат от глобалното затопляне. Променената атмосферна циркулация през лятото оказва влияние върху различни климатични елементи като вълнението в западната част на Черно море, посоката на вятъра над Балканския полуостров, интензивността на горещите вълни. Засиленият пренос на въздушни маси от североизток-изток увеличава маритимността на климата в посока изравняване на температурата на въздуха през юли и август, повишава височината на вълнението в Черно море през лятото, но и намалява интензивността (максималната температура) на горещите вълни чрез пренос на малко по-хладен въздух откъм морския басейн. Тези процеси обаче не влияят върху продължителността на горещите вълни, която през последните десетилетия се увеличава непрекъснато.

Снимка 2 (от ляво надясно): Емил Гачев и Петър Ножаров

• Постер със заглавие “Bulgarian Community of Practice and capacity building under the IPBES topics” с автори: Калина Стоянова, Христина Проданова и Ваня Стойчева.

Постерът представя в хронологичен ред историята по изграждане на капацитет за IPBES в България (Nedkov et al. 2024, Prodanova and Stoycheva 2024), различни дейности свързани с организиране и участие в пленарни сесии, уъркшопи, образователни и популяризаторски дейности, одобрени експерти за различни тематични доклади. Откроени са моменти като първият реализиран български експерт в доклада за сценарии и модели (2016 г.), членството на България в платформата (2017 г.), първото участие в пленарна сесия (2018 г.) и др. Централно място в постера е отредено за новосъздадената национална мрежа на заинтересованите страни по тематиката на биоразнообразието и ЕУ в рамките на проекта SELINA, т.нар. Community of Practice, чиято координация се осъществява от екипа на проф. Недков в НИГГГ-БАН със съдействието на националния координатор на IPBES от МОСВ.

Снимки 3 и 4 (от ляво надясно): Христина Проданова, Ваня Стойчева, Калина Стоянова

Панелна дискусия:

На 11 март 2025 г. (вторник) се състоя панелна дискусия на тема „IPBES процеси и възможности за национални координатори“. Сред поканените основни панелисти – координатори от Белгия, Румъния, Франция и Европейската комисия, бе и д-р Христина Проданова (втори национален координатор на IPBES и експерт по ЕУ). Тя разказа за опита си в различни инициативи на IPBES от 2018 г. до днес, като наблегна на усилията на своя екип по изграждането на капацитет и мрежа на заинтересованите страни в България. Тя подчерта, че натрупаното за 20 години познание по екосистемни услуги от българските географи (Nedkov et al. 2024) е солидна основа за извеждането на ключови приоритети за развитие не само в науката, но и в практиката и това е основният фактор, който способства изграждането на устойчиви връзки между различните заинтересовани страни.

Снимки 5, 6 и 7 (от ляво надясно): Христина Проданова и Михаела Антофи 

Централно място в дискусията заеха експерименталните извънкласни образователни дейности за ученици от гимназиален етап, чиято основна цел е да разпространят познанието за екосистемните услуги чрез модерни и привлекателни за учениците методи. Извънкласната методика за оценка и картографиране на ЕУ е разработена от екипа на проф. Стоян Недков, д-р Христина Проданова и ас. Ваня Стойчева и е една от ключовите дейности във връзка с развитието на национална мрежа, запълване на празнини в практиката (Prodanova and Stoycheva 2024) и изпълнението на редица проекти, сред които SELINA и Restore4Life.

За образователните дейности с ученици, поздравления бяха изказани от бившия председател на IPBES – г-жа Ана Мария Хернандес Салгар, множество колеги, сред които представители на Европейската комисия и експертната група MEP на IPBES.

Снимка 8 (от ляво надясно): Ана Мария Хернандес Салгар и Христина Проданова 

В последния ден на срещата, бяха дискутирани две основни теми: 1) разбирането на взаимовръзките между биоразнообразието и изменението на климата чрез проучване на текущото състояние и 2) бъдещето на взаимовръзките между биоразнообразието и климата - възможности за действие и иновации.

Дискусията представи различни гледни точки, като някои от тях се фокусираха върху глобалните политики и тези на ЕС, докато други подчертаха националните и местни контексти. Възникнаха два основни въпроса:

• Как глобалните мерки могат да бъдат ефективно приложени на национално и местно ниво?
• Как дългосрочните цели могат да се съгласуват с краткосрочните политики?

Тези въпроси продължават да бъдат критични за свързването на биоразнообразието и действията в областта на климата, а освен това и постоянни предизвикателства при прилагането на политиките в областта на околната среда.

Снимка 9: обща снимка на участниците